Софийската опера участва с нов режисьорски прочит на операта „Княз Игор“
Софийската опера и балет e поканена на 25-тия юбилеен оперен и балетен фестивал в Бигдошч, Полша. Тя ще показа на 27 април операта „ Княз Игор “ – нов режисьорски прочит на акад. Пламен Карталов. Фестивалът се организира на сцената в „ Опера Нова “.
Първото присъединяване на нашата опера на този фестивал е през 1997 година с рядко поставяната опера „ Ил Гуарани “ на бразилския композитор Антонио Гомес. Режисьор на постановката е Пламен Карталов.
Фестивалът в Бигдошч е открит през 1994 година и в него вземат участие известни оперни и балетни трупи от целия свят. Той се организира всяка година през месеците април и май. Тази година в афиша на юбилейното му издание са: балетът „ Ромео и Жулиета “ на домакините от „ Опера Нова “, мюзикълът „ Тримата мускетари “ на Музикалния спектакъл във Вроцлав, операта „ Целувката “ на Сметана на Народния спектакъл в Бърно, операта балет „ Наис “ от Жан Филип Рамо на Международен оркестър от млади музиканти от Полша, Италия, Франция и Испания, актуален балет на Датския танцов спектакъл „ Креда “ и „ Черен елмаз “, „ Херкулес “, оратория от Хендел на Националния спектакъл на Манхайм и други
Ева Халат, от прес-службата на 25-тия юбилеен фестивал написа във вестник „ Поморска “, че феновете и експертите чакат с огромно неспокойствие новия прочит на акад. Пламен Карталов на операта „ Княз Игор “.
Новият прочит на едноименната опера на Александър Бородин демонстрира основния воин княз Игор без обичайните клишета и показва пред феновете друг и мощно въздействащ край. Режисьорът Пламен Карталов показва своята трактовка на творбата на съветския композитор.
В музикално-драматичната идея на Бородин князът не е позитивният воин, обосновава се акад. Карталов. Той е показан като пустославен, злорад горд човек, който праща неподготвената си войска на сигурна крах в името на болните си упоритости. Основният ми тласък за нов нетрадиционен и блестящ край на операта „ Княз Игор ” се базира на три съществени аргумента, изяснява режисьорът.
Първият е, че операта, писана от Бородин повече от 18 години, остава незавършена от създателя си. Последното деяние е дописано от Глазунов, подкрепят от оркестрацията на Римски-Корсаков.
Вторият е, че задълбоченото ми изследване на историческите събития, свързани с похода на Княз Игор против половците през 1185 г, ми оказа помощ да се убедя, че в музикално-драматичната идея на Бородин княз Игор не е патриотът, заслужил увенчаване с елейно-епична „ Слава ” преди последната завеса, както го показва Глазунов.
В Ипатиевата Летопис за воинската повест на похода на Игор, ще открием едно доста мощно признание на Игор за всичките му грехове към християните и тъгите, които им е предизвикал. Постъпката му да тръгне неопитен на поход е задоволително безразсъдна, осигурявайки срамен плен освен за себе си, само че и за хиляди други, а останалата му армия е избита. Защото, макар предизвестието с „ Божието предсказание ”, и молбите на народа да не потегля на пердах, Игор непрестанно взема решение, че моментът е съдбоносен за задачата му.
Третият мотив за дързостта ми да пристъпя към една нова модерна редакция на финала на шедьовъра на Бородин е нуждата от обръщение към днешния фен. След доста деликатно изследване на историческите събития, задълбочено изследвайки и анализирайки музикалния език на партитурата, както и цялостната форма на драматургичните линии на операта имах устрема творбата на Бородин да получи един същински негов оптимистичен и логически край.
Маестро Карталов за трети път слага операта „ Княз Игор “. Тя е изпълнена на най-престижния фестивал в Испания – Сантандер, където пожънва голям триумф.
Сред солистите в „ Княз Игор “ са: Станислав Трифонов, Габриела Георгиева, Хрисимир Дамянов, Александър Носиков, Ангел Христов, Цвета Сарамбелиева, Мирослав Андреев, Димитър Станчев, Ангел Антонов, Ветка Петкова, Благовеста Мекки-Цветкова.
Диригент е Володимир Кожухар.
Сценографията е на Борис Стойнов, костюмите на Светла Калайджиева, хореографията на Асен Гавраилов.
Диригент на хора е Виолета Димитрова.
Първото присъединяване на нашата опера на този фестивал е през 1997 година с рядко поставяната опера „ Ил Гуарани “ на бразилския композитор Антонио Гомес. Режисьор на постановката е Пламен Карталов.
Фестивалът в Бигдошч е открит през 1994 година и в него вземат участие известни оперни и балетни трупи от целия свят. Той се организира всяка година през месеците април и май. Тази година в афиша на юбилейното му издание са: балетът „ Ромео и Жулиета “ на домакините от „ Опера Нова “, мюзикълът „ Тримата мускетари “ на Музикалния спектакъл във Вроцлав, операта „ Целувката “ на Сметана на Народния спектакъл в Бърно, операта балет „ Наис “ от Жан Филип Рамо на Международен оркестър от млади музиканти от Полша, Италия, Франция и Испания, актуален балет на Датския танцов спектакъл „ Креда “ и „ Черен елмаз “, „ Херкулес “, оратория от Хендел на Националния спектакъл на Манхайм и други
Ева Халат, от прес-службата на 25-тия юбилеен фестивал написа във вестник „ Поморска “, че феновете и експертите чакат с огромно неспокойствие новия прочит на акад. Пламен Карталов на операта „ Княз Игор “.
Новият прочит на едноименната опера на Александър Бородин демонстрира основния воин княз Игор без обичайните клишета и показва пред феновете друг и мощно въздействащ край. Режисьорът Пламен Карталов показва своята трактовка на творбата на съветския композитор.
В музикално-драматичната идея на Бородин князът не е позитивният воин, обосновава се акад. Карталов. Той е показан като пустославен, злорад горд човек, който праща неподготвената си войска на сигурна крах в името на болните си упоритости. Основният ми тласък за нов нетрадиционен и блестящ край на операта „ Княз Игор ” се базира на три съществени аргумента, изяснява режисьорът.
Първият е, че операта, писана от Бородин повече от 18 години, остава незавършена от създателя си. Последното деяние е дописано от Глазунов, подкрепят от оркестрацията на Римски-Корсаков.
Вторият е, че задълбоченото ми изследване на историческите събития, свързани с похода на Княз Игор против половците през 1185 г, ми оказа помощ да се убедя, че в музикално-драматичната идея на Бородин княз Игор не е патриотът, заслужил увенчаване с елейно-епична „ Слава ” преди последната завеса, както го показва Глазунов.
В Ипатиевата Летопис за воинската повест на похода на Игор, ще открием едно доста мощно признание на Игор за всичките му грехове към християните и тъгите, които им е предизвикал. Постъпката му да тръгне неопитен на поход е задоволително безразсъдна, осигурявайки срамен плен освен за себе си, само че и за хиляди други, а останалата му армия е избита. Защото, макар предизвестието с „ Божието предсказание ”, и молбите на народа да не потегля на пердах, Игор непрестанно взема решение, че моментът е съдбоносен за задачата му.
Третият мотив за дързостта ми да пристъпя към една нова модерна редакция на финала на шедьовъра на Бородин е нуждата от обръщение към днешния фен. След доста деликатно изследване на историческите събития, задълбочено изследвайки и анализирайки музикалния език на партитурата, както и цялостната форма на драматургичните линии на операта имах устрема творбата на Бородин да получи един същински негов оптимистичен и логически край.
Маестро Карталов за трети път слага операта „ Княз Игор “. Тя е изпълнена на най-престижния фестивал в Испания – Сантандер, където пожънва голям триумф.
Сред солистите в „ Княз Игор “ са: Станислав Трифонов, Габриела Георгиева, Хрисимир Дамянов, Александър Носиков, Ангел Христов, Цвета Сарамбелиева, Мирослав Андреев, Димитър Станчев, Ангел Антонов, Ветка Петкова, Благовеста Мекки-Цветкова.
Диригент е Володимир Кожухар.
Сценографията е на Борис Стойнов, костюмите на Светла Калайджиева, хореографията на Асен Гавраилов.
Диригент на хора е Виолета Димитрова.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ